Привет! Вие отворихте документа "Развитие на цивилизацията"

Ако използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на документа, ако използвате бутона TEXT ще отворите документа в pdf формат.

   Резюме:

   Цивилизацията е расова придобивка; тя не е неотменимо биологично свойство; поради това всички деца трябва да се възпитават в културна среда, а всяко ново младо поколение трябва отново да получава образование. Най-добрите качества на цивилизацията - научни, философски и религиозни, не се предават от едно поколение на друго като част от прякото биологично наследство. Тези културни постижения се запазват само благодарение на просветеното запазване на социалното наследство.

 

   Стъпки в еволюцията на цивилизацията

   Социализация. Още в дълбока древност обединението стана отплатата за оцеляването. Самотният човек беше безпомощен, ако нямаше племенен знак, потвърждаващ принадлежността му към групата, която задължително би отмъстила за всяко нападение над него. Даже във времената на Каин да бъдеш извън дома си сам и без какъвто и да е знак за групова принадлежност, означаваше да изложиш себе си на смъртна опасност. Цивилизацията се превърна в застраховка на човека от насилствена смърт, а застрахователната премия се изплаща при подчинение на многобройните правни изисквания на обществото.

   Социални институти. Всички човешки институции служат на определена социална потребност - минала или настояща, независимо от това, че тяхното хипертрофирано развитие неизбежно принизява значимостта на отделния човек, оставяйки в сянка неговата личност и подтиска инициативата. Човекът следва да контролира своите институции, а не да позволява на тези творения на прогресиращата цивилизация да го подчиняват на себе си.

   Огънят и животните. Огънят беше велик цивилизатор, позволил на човека за пръв път да бъде алтруист без ущърб за себе си: един съсед даваше на друг тлеещ въглен, без с нищо да обеднява. Домашният огън, за който следеше майката или голямата дъщеря, беше първият възпитател, изискващ внимание и надеждност. Древният дом беше не постройката, а семейството, събрало се около огъня - семейното огнище. Когато синът създаваше ново семейство, той отнасяше със себе си главня от семейното огнище.

   Войни и робство. Войната е естествено състояние и наследство на развиващия се човек, мирът е социалната мярка, определяща прогреса на цивилизацията. До частичната социализация на еволюиращите раси човекът беше крайно индивидуалистичен, изключително подозрителен и невероятно свадлив. Насилието е закон на природата, враждебността е автоматична реакция на децата на природата, докато войната - това са същите тези действия, но изпълнявани съвместно. Всеки път, когато общественият строй се подлага на изпитания поради сложности, съпровождащи обществения прогрес, неизменно се извършва бързо и разрушително връщане към тези древни методи за насилствено разрешаване на раздразненията, пораждани от човешките взаимоотношения.

   Комуни и частната собственост. Макар че първобитното общество практически беше комуна, първобитният човек не беше привърженик на съвременните комунистически доктрини. Комунизмът в тази древна епоха не беше само теория или социална доктрина; той беше проста, практическа и автоматична адаптация. Комунизмът предотвратяваше нищетата и нуждата, просията и проституцията бяха практически неизвестни на тези древни племена.

   Правата на човека. Природата не дарява човека с никакви права. Всичко, което той има, е живот, както и свят, в който да го преживее. За да се убедите в това, е достатъчно да си представите вероятния изход от срещата на невъоръжен човек с гладен тигър в първобитните гори. Главното, което даде на човека обществото, е безопасността.

   Брак. Съпружеските, или брачни, отношения произтичат от двуполовостта. Съпружеството е ответно приспособяване на човека към своята разно-половост, докато семейният живот е съвкупен резултат от подобни еволюционни и адаптивни приспособявания. Съпружеството е устойчиво. То не е чисто биологична еволюция, но служи като основа на всяка социална еволюция и затова със сигурност ще се запази в една или друга форма.

   Религия и страх. В едно или друго време смъртният човек боготвореше всичко на земята, включително и самия себе си. Освен това, той се прекланяше на всичко, което можеше да си въобрази на небето или под повърхността на земята. Първобитният човек се боеше от проявлението на силите; той се покланяше на всяко природно явление, което не можеше да разбере. Наблюденията на могъщи природни сили като шормове, наводнения, земетресения, свличания, вулкани, пожари, жега и студ правеха огромно впечатление на еволюиращото човешко съзнание. И досега ставащите в живота необясними явления се наричат "деяния Божии" и ”мистериозни повели на съдбата”.

   Култ и свещеници. Жизнеспособността на култовия тип социална организация се обясняваше с това, че той даде символиката, необходима за запазване и поощряване на моралните възгледи и религиозните устои. Култът израсна от традициите на “древните кланове” и беше увековечен като призната институция; всички кланове изповядват някаква разновидност на култа. Всеки въодушевяващ идеал се стреми да придобие увековечаваща го символика - да намери метод за проява в културата, който би му осигурил съществуване и би разширил възможностите за неговата реализация. И култът постига това за сметка на поощряването и удовлетворяването на чувствата.

 

   Съхранение на цивилизацията

   Формирането на цивилизацията, която е на Урантия, се определя от следните основни фактори:

1. Природните условия.

2. Средствата за производство.

3. Научните знания.

4. Човешките ресурси.

5. Ефективността на материалните ресурси.

6. Ефективността на езика.

7. Ефективността на механичните устройства.

8. Характерът на просветителите.

9. Човешките идеали.

10. Координацията на специалистите.

11. Методите за трудоустрояване.

12. Желанието да се сътрудничи.

13. Ефективното и мъдро ръководство.

14. Социалните промени.

15. Предотвратяването на краха в преходния период.

 

   Образованието е наука да се живее. То трябва да продължава в продължение на целия живот, за да може човечеството постепенно да се издигне до последователно нарастващите нива, достъпни за смъртната мъдрост:

1. Знаенето на нещата.

2. Осъзнаването на значенията.

3. Разбирането на ценностите.

4. Благородството на труда е дълг.

5. Мотивацията на целта е нравственост.

6. Любовта към служенето е характер.

7. Космическата интуиция е духовна проницателност.