Привет! Вие отворихте документа "Ера на ранния наземен живот - Мезозой"

Ако използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на документа, ако използвате бутона TEXT ще отворите документа в pdf формат.

   Резюме:

   Триасовия период. Ера на ранните преживащи

   150 000 000 години назад. В началото на тази ера източните и централните части на Северна Америка, северната половина на Южна Америка, голяма част от Европа и Азия се намираха на значителна височина над нивото на морето. За пръв път Северна Америка се оказа в географска изолация, но само за малко, тъй като отново появилият се мост от суша на Беринговия пролив съедини този континент с Азия.

   Преди 140 000 000 години внезапно се появиха напълно оформили се влечуги, които се предшестваха само от два дорептилоидни вида, обитавали в Африка в течение на предишните епохи. Те бързо се развиваха и скоро породиха крокодилите и влечугите с люспеста броня, а по-късно както морските змии, така и летящите рептилии.

   Преди 130 000 000 години моретата почти не се измениха. Сибир и Северна Америка се съединяваха с мост от суша през Беринговия пролив.

   Преди 120 000 000 години започна нов период в развитието на влечугите. Този етап бе ознаменуван с еволюция и упадък на динозаврите.

   Преди 100 000 000 години завърши епохата на влечугите. При цялата си огромна маса динозаврите бяха практически безмозъчни животни, на които не достигаше съобразителност, за да осигурят своите огромни тела с необходимото препитание; ето защо тези лениви наземни рептилии измираха във все по-големи количества.

 

   Този период, включващ апогея и началото на упадъка на влечугите, продължи почти 25 000 000 години и е известен като Юра.

 

   Креден период. Период на цветоносните растения и птици

      Преди 100 000 000 години североамериканският континент и част от Европа бяха високо издигнати над нивото на морето. Продължаваше изкривяването на американските континенти, в резултат на което стана трансформация на североамериканските Анди и постепенно започнаха да се издигат западните равнини на Северна Америка.

   Преди 95 000 000 години американският и европейският континенти отново започнаха да потъват. Южните морета се врязваха в Северна Америка и постепенно се разшириха на север, съединявайки се със Северния ледовит океан; това беше второто по своите мащаби потопяване на този континент.

   Преди 85 000 000 години Беринговият пролив се затвори и изолира охлаждащите води на северните морета. Дотогава морският живот на Атлантика и Мексиканския залив значително се различаваше от морския живот на Тихия океан, което се обясняваше с разликата в температурите на тези два водни масива; сега вече температурата стана еднаква.

   Преди 80 000 000 години земната кора претърпя мощни пертурбации. Дрейфът на континентите в западна посока се преустановяваше и колосалната енергия на инерционното движение на тиловата континентална маса изглади тихоокеанското крайбрежие на Северна и Южна Америка, поставяйки началото на ответни изменения покрай тихоокеанските крайбрежия на Азия.

   Преди 75 000 000 години завърши континенталният дрейф. Приключи формирането на крайбрежните тихоокеански планински вериги от Аляска до нос Хорн.

   Преди 70 000 000 години стана деформация на кората, свързана с максималните подеми в региона на Скалистите планини. В Британска Колумбия стана изхвърляне на повърхността на големия сегмент планински вериги от над двадесет и четири километра дълбочина.

   Преди 65 000 000 години стана едно от най-обширните изтичания на лавови потоци в цялата световна история.

 

 

   С това завършва продължителната ера в историята на световната еволюция, която започна с възникването на ранния наземен живот и завърши с по-късната поява на непосредствените предци на човека и родствените му клонки. Този период - Кредният, обхваща повече от 50 000 000 години и завършва ерата на еволюция на наземен живот до появата на млекопитаещите, която продължи 100 000 000 години и е известна като Мезозой.