Привет! Вие отворихте документа "Ера на морския живот - Палеозой"

Ако използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на документа, ако използвате бутона TEXT ще отворите документа в pdf формат.

   Резюме:

   Кембрийския период – епоха трилобитите

   Преди 400 000 000 години както растителният, така и животинският морски живот успешно се разпространиха по целия свят. Световният климат стана малко по-топъл и по-равномерен. Извършваше се всеобщо потопяване на морските брегове на различните континенти, особено Северна и Южна Америка. Появиха се нови океани и значително се разшириха по-древните водни масиви.

   Преди 380 000 000 години Азия започна да изплува, а другите континенти се издигаха за кратко. Но с развитието на тази епоха ново-формиращият се Атлантически океан направи дълбоки нахлувания във всички съседни брегови линии. Северните атлантически или арктически морета в това време се съединиха с водите на Мексиканския залив.

   Преди 370 000 000 години стана обширно и почти пълно потопяване на Северна и Южна Америка, след които под водата отидоха Африка и Австралия. Само някои части на Северна Америка останаха над нивото на тези плитководни Камбрийски морета. След 5 000 000 години моретата отстъпиха пред издигащата се суша.

   Преди 360 000 000 години продължаваше прирастът на сушата. Северна и Южна Америка се издигнаха на значителна височина. Западна Европа и Британските острови изплуваха, с изключение на някои части на Уелс, които се намираха дълбоко под водата. По време на тези епохи отсъстваха големи ледници.

 

   Ордовикския период - континентални затопляния – ера на безгръбначните животни

   Преди 350 000 000 години започна периодът на голямото потопяване на всички континенти, с изключение на Централна Азия. Земните маси многократно отиваха под водата; само крайбрежните възвишения оставаха над тези плитки, но обширни и изменящи своите очертания вътрешни морета. Този период се характеризираше с три големи наводнения, но още преди неговото завършване континентите отново се издигнаха, при което общата повърхност на сушата превиши с петнадесет процента съществуващата днес. Карибският регион се издигна на голяма височина.

   Преди 340 000 000 години стана ново обширно потопяване на сушата, което не засегна само Азия и Австралия. Водите на океаните повсеместно се смесиха. Това беше великият период на варовика, при което голяма част от този камък се отлагаше от вароотделящите водорасли.

   Преди 330 000 000 години в целия свят започна период на относителна стабилност, при което значителна част от сушата се намираше над повърхността на водата.

   Преди 320 000 000 години стана третото голямо наводнение от този период. Водата покри цялата повърхност на сушата, потопена по време на предишното наводнение.

   Преди 310 000 000 години сушата отново се издигна на значителна височина в целия свят, с изключение на южните части на Северна Америка. Мексико изплува, в резултат на което се образува Мексиканският залив, запазил и досега своите тогавашни очертания.

 

   Силурския период – период второто велико потапяне – период на корали – ера на раменоноги

   Преди 300 000 000 години започна поредният продължителен период на потопяване на сушата. Навлизането на древните силурийски морета в южна и северна посока доведе до поглъщането на по-голямата част от Европа и Северна Америка. Сушата не беше много над нивото на морето, затова многобройни крайбрежни отлагания нямаше. Моретата изобилстваха със същества с варовикови раковини и отлагането на тези раковини на морското дъно постепенно формира обширни отлагания на варовик.

   Преди 290 000 000 години морето до голяма степен се беше оттеглило от континентите и дъната на обкръжаващите океани се отпускаха. Повдигнаха се Хималаите в Азия и огромните Каледонски планини, простиращи се от Ирландия през Шотландия и по-нататък към Шпицберген.

   Преди 280 000 000 години голяма част от континентите се издигна след второто силурийско наводнение. Скалните отлагания, свързани с това потопяване, са известни в Северна Америка като „ниагарски варовик“. Този пласт скала се простира от източните планини до долините на река Мисисипи, но продължава в западна посока само в южната долина.

 

   Девонския период – ера на великия подем на сушата – период на растителен живот на земята – епоха на рибите

   Преди 270 000 000 години континентите бяха изцяло над нивото на морето. От много милиони години за пръв път такова количество суша едновременно се намираше над водата; това беше една от най-големите епохи на прираст на суша.

   Преди 260 000 000 години, към края на този голям период на депресия на сушата, Северна Америка беше частично покрита с морета, които едновременно се свързваха с тихоокеанските, атлантически и арктически води в Мексиканския залив.

   Преди 250 000 000 години се появиха рибите - гръбначните животни, станали една от най-важните степени от еволюцията до появата на човека.

   Преди 240 000 000 години части от сушата в Европа, Северна и Южна Америка започнаха да потъват. С това спадане беше отбелязано началото на последното и най-малко обширно от девонските наводнения.

   Преди 230 000 000 години моретата продължаваха да отстъпват. Обширни територии от Северна Америка се намираха над нивото на морето и мощна вулканична дейност имаше в района на реката Свети Лаврентий. Планината Роял, в близост до Монреал, представлява ерозираната гърловина на един от тези вулкани.

 

   Каменовъглен период – периодически преместване на кората – ера на жабите

   Преди 220 000 000 години много райони от континенталната суша, включително голяма част от Северна Америка, се намираха над нивото на водата. Земята се покри с пищна растителност; настъпи епохата на папратите.

   Преди 210 000 000 години топлите арктически морета скриваха голяма част от Северна Америка и Европа. Южните полярни води затопляха Южна Америка и Австралия, докато и Африка, и Азия се намираха на значителна височина над нивото на морето.

   Преди 200 000 000 години започнаха да действат наистина активни стадии от каменовъгления период. Ранните отлагания на въглен се формираха в течение на двадесетте милиона години, предшестващи това време, но сега образуването на въглища ставаше в по-широки мащаби.

  Преди 190 000 000 години в западно направление започна разширение на морето, съществуващо в каменовъгления период на територията на Северна Америка; това море потопи областта на днешните Скалисти планини и образува изход в Тихия океан през Северна Калифорния.

   Преди 180 000 000 години завърши каменовъгленият период, в течение на който каменните въглища се формираха по целия свят - в Европа, Индия, Китай, Северна Африка и двете Америки.

 

   Пермския период – преходен климатичен период – период на семенните растения – ера на биологическите сътресения

   Преди 170 000 000 години еволюционните изменения и адаптации обхващаха цялата повърхност на Земята. По целия свят земята се издигаше, а океанското дъно потъваше. Появиха се изолирани планински хребети.

   Това беше времето на поява на континентите, с изключение на изчезването на определени земни мостове, включително континентите, които толкова дълго бяха свързвали Южна Америка с Африка и Северна Америка с Европа.

   Вътрешните езера и морета постепенно изсъхваха по целия свят. Започнаха да се появяват отделни планински и регионални ледници, особено в южното полукълбо, и в много райони ледови отлагания, възникнали в резултат от тези локални образувания на лед, могат да се срещнат даже сред някои повърхностни и по-късни въглищни отлагания.

 

   160 000 000 години назад – завършване на пермския период на палеозойската ера

   Обширната океанска люлка на живота на Урантия изпълни своето предназначение. В течение на продължителни епохи, когато Земята не беше приспособена към поддържането на живот - докато атмосферата достатъчно се насити с кислород за осигуряването на живота на наземните животни с по-висока степен на развитие, - морето се грижеше за и хранеше древния живот на този свят. От този момент нататък биологичното значение на морето постепенно намалява, докато на сушата започна да се разгръща вторият етап на еволюцията.