Голямата Вселена

Реалността на Голямата Вселена и на нашата планета

Физика и Химия: Произход и космическо управление на силата и енергията

Привет! Вие отворихте документа "Произход и космическо управление на силата и енергията"

Ако използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на документа, ако използвате бутона TEXT ще отворите документа в pdf формат.

    Резюме:

    Механизъм на вселената. Времето и пространството образуват единния механизъм, благодарение на които крайните създания съществуват в космоса с Безкрайното. механизмите, създадени от по-висши типове разум, ограничават дейността на всички подчинени разумни същества.  Сферата на избора на човека е ограничена. Човекът не може да управлява смъртното тяло, докато не се слее с Настройчика. Голямата вселена е и механизъм, и организъм, привеждан в движение от Висшия Разум, съгласуващ се с Висшия Дух. Механизмите са продукти на творческия разум и тяхната цел се определя от техния произход, а не от функцията им. Механизмите на вселената не ограничават действието на Божеството. Вселенските механизми се появиха в отговор на абсолютната воля на Първия Източник и Център. На всички нива на вселената съществуват отношения между еталона и индивидиума.

 

   Източник и управление на вселенската сила и енергия. Като Първи Източник и Център Бог е първичен по отношение на всеобхватната реалност - тази първичност е безусловна. Бог контролира цялата енергия; той е определил „пътя на мълнията“; той е предопределил всички енергийни кръгове. Той е предопределил времето и начина на проявление на всички видове енергия-материя.

 

       Пространството - това е дар на Рая. То е наситено с изначалния пространствен потенциал на Безусловния Абсолют. Нивото на пространството образува елипсовиден пространствен път с понижено съпротивление на движението. Всичко в космоса е в движенние с изключение на вечния Райски Остров.

   Пространството е реално и съществуват четири типа движения на пространството:

1. Първично движение: респирация на пространството, движението на самото пространство.

2. Вторично движение: противоположно насочено въртене на последователните нива на пространството.

3. Относителни движения: относителни в този смисъл, че се съотнасят с Рая като с опорен пункт. Първичният и вторичният типове движения са абсолютни - това са движения по отношение на неподвижния Рай.

4. Компенсаторно или корелиращо движение: предназначено да координира всички останали типове движения.

 

   Гравитация - това са всемогъщите обятия на физическото присъствие на Рая. Цялата енергия и маса безгрешно реагира на гравитацията на Рая. Пространството не реагира на гравитацията, но й служи като противотежест.  Енергията и материята разкриват три стадии на реакция на гравитацията на Рая:

1. Догравитационни стадии [или Сила].

2. Гравитационни стадии [или Енергия].

3. Постгравитационни стадии [или Енергия на Вселената].

 

   Всеобщия Баща проявява себе си чрез четири контура абсолютна гравитация на вселената:

1. Гравитацията на Личността на Всеобщия Баща.

2. Гравитацията на Духа на Вечния Син.

3. Гравитация на Разума на Съвместния Извършител.

4. Космическата Гравитация на Райския Остров.

   В настоящия момент организираните вселени използват под 5% от активното действие на абсолютния гравитационен обхват на Рая.

 

   Реакцията на линейната гравитация е количествена мярка за недуховната енергия. Цялата маса - организираната енергия, се подчинява на  тази власт, с изключение на това въздействие, което оказват на нея движението и разумът. Линейната гравитация е свързващата сила с късообхватно действие на макрокосмоса, така както силите на вътрешноатомните връзки са сили на близкообхватното действие на микрокосмоса. Материализираната физическа енергия, организирана под формата на така наречената материя, не може да пресича пространството, без да окаже влияние върху реакцията на линейната гравитация. Макар такава реакция да е право пропорционална на масата, тя дотолкова се изменя под влиянието на пространството, че изразяването на окончателния резултат като обратен на квадрата на разстоянието не е повече от приблизителен. В крайна сметка пространството покорява линейната гравитация поради присъствието в него на антигравитационни влияния на многобройните свръхматериални сили, неутрализиращи гравитационното въздействие и всички реакции спрямо него.