Голямата Вселена

Реалността на Голямата Вселена и на нашата планета

Физика и Химия: Физически аспекти на мирозданието

Привет! Вие отворихте документа "Физически аспекти на мирозданието"

Ако използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на документа, ако използвате бутона TEXT ще отворите документа в pdf формат.

   Резюме:

   Централна Вселена Хавона се характеризира с тройственост на видовете енергии и коренно се отличава от организацията разпространена в еволюционните вселени на пространството.

   По своя произход всички физически системи на времето и пространството са еволюционни. Даже физическата си стабилност те получават, едва след като придобият постоянни орбити в своите свръхвселени.

   Макар правителството на всяка свръхвселена да се намира редом с центъра на еволюционите вселени, включени в съответния сегмент от пространството, то заема специално създаден свят, населен с допуснатите тук личности. Столичните светове са архитектурни сфери - пространствени тела, специално конструирани за особено назначение.

   Архитектурните светове имат 200 елемента – 100 материални и 100 моронтийни.

  Всички тези светове представляват архитектурни сфери, съдържащи точно двойно повече елементи, отколкото еволюционните светове. Такива специално

създадени светове, в които има сто физически елемента, не само изобилстват с тежки метали и кристали, но също така съдържат и точно сто форми на уникална организация на енергията, наречени моронтийни материали. Главните Физически Регулатори и Управляващите Моронтийната Енергия са способни така да изменят въртенето на изначалните единици материя и едновременно с това така да преобразуват тези енергийни асоциации, че да се образува тази нова субстанция.

   Урантия. Планетарната атмосфера пропуска на Земята около една двумилиардна част от цялата излъчвана от Слънцето светлина.

И необходимо е да се помни, че вие получавате от Слънцето и други видове енергии - светлината не е единственият дар на Слънцето, който достига до вашата атмосфера. На Урантия се изливат колосални потоци от слънчева енергия, включително вълните, чиито диапазони са над и под видимия спектър.

   Озоновия слой на Земята. Атмосферата на Земята е практически непрозрачна за значителна част от слънчевата радиация в крайната ултравиолетова част на спектъра. Голяма част от тези къси вълни се поглъщат от озона, чийто горен слой съществува на височина около шестнадесет километра над повърхността на Земята и се простира навън още на шестнадесет километра. В условията, преобладаващи на повърхността на Земята, насищащият това пространство озон би образувал слой с дебелина само два и половина милиметра. При все това сравнително неголямото и изглеждащо незначително количество озон защитава обитателите на Урантия от излишъка от тези опасни и ултравиолетови лъчи, присъстващи в слънчевата светлина. А ако този озонов слой беше малко по-дебел, то вие бихте се лишили от изключително важните и благотворни за здравето ултравиолетови лъчи, които достигат днес до земната повърхност и обуславят появата на един от вашите най-важни витамини.

   5 или 8 до 9,5 долни километра от атмосферата на Земята се падат на тропосферата; ветровете и въздушните потоци на този слой са причина за атмосферните условия. Над този пояс се намира вътрешната йоносфера, над която започва стратосферата. При отдалечаване от повърхността от Земята става равномерно спадане на температурата в продължение на 9,5 до 13 километра; на тази височина тя е около 57 градуса под нулата по Целзий. Този температурен диапазон - от 54  до 57 градуса под нулата по Целзий - остава неизменен на продължение на следващите 65 километра нагоре. Това е стратосферата - област с постоянна температура. На височина от 72 до 80 километра температурата започва да нараства, достигайки 6 500 градуса целзий на височината на полярните сияния. Именно това интензивно топлинно излъчване йонизира кислорода. Но температурата в такава разредена атмосфера едва ли може да се сравнява с температурата на повърхността на Земята. Необходимо е да се има предвид, че половината от цялата ваша атмосфера е на първите 5 километра. Височината на земната атмосфера се определя като най-голямата височина на полярното сияние - около 640 километра.

 

   Независимо от това някои ограничени материалисти от числото на смъртните упорито смятат, че материалното творение и еволюцията на човека са били случайност. Промеждутъчните създания на Урантия са събрали над 50 000 факта от областта на физиката и химията, които по тяхно убеждение са несъвместими със законите на случайността и които, както те предполагат, безпогрешно демонстрират присъствието на разумен план в материалното творение. И то без да вземаме предвид техния каталог с над сто хиляди факта, намиращи се извън пределите на областта на физиката и химията, които по тяхно мнение доказват присъствието на разум в планирането, създаването и поддържането на материалния космос.

 

   В движението на вселените през пространството има велика и славна цел. Усилията на смъртните не са напразни. Всички ние участваме в претворяването на един грандиозен замисъл, на едно колосално начинание и неговата необятност ни позволява да видим само малка част във всяко конкретно време и в течение на всеки един живот. Всички ние сме част от вечен проект, който Боговете надзирават и преработват. Целият великолепен и всеобщ механизъм продължава величественото си движение в пространството под акомпанимента на музиката, която отмерва безкрайната мисъл и вечната цел на Първия Велик Източник и Център.