Привет! Вие отворихте документа "Предчовешки млекопитаещи"

Ако използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на документа, ако използвате бутона TEXT ще отворите документа в pdf формат.

Лемурите - предшествениците на човека

   Резюме:

  Преди около един милион години, в резултат на три последователни внезапни мутации на ранните лемури - плацентните млекопитаещи, се появиха преките предшественици на човека. Доминантните фактори на тези ранни лемури бяха получени от западната или късноамериканска група еволюираща жизнена плазма. Но докато се положи началото на пряката човешка линия, тази линия беше подобрена за сметка на централната имплантация на живот, развита в Африка.

   Ранните лемури - предшествениците на човека, не бяха непосредствено свързани със съществуващите преди тях гибони и маймуни, чиито племена обитаваха в това време в Евразия и Северна Африка и чието потомство се запази досега. Те не бяха и потомци на съвременния тип лемур, макар и да произлязоха от общи, но отдавна вече измрели предци.

   Макар че тези ранни лемури се появиха в западното полукълбо, началото на пряката линия млекопитаещи, водещи към човека, беше положено в Югозападна Азия, в изначалната зона на централната имплантация на живота, но на границата с източната зона. Преди няколко милиона години лемурите от североамериканския тип мигрираха на запад през Беринговия мост от суша, постепенно придвижвайки се на югозапад покрай азиатското крайбрежие. Накрая мигриращите племена достигнаха благодатния край, разположен между разширилото се в това време Средиземно море и издигналите се планински региони на Индийския полуостров. Тук, на запад от Индия, те се съединиха с други благоприятни линии, което доведе до появата на прародителите на човешката раса.

 

   Преди малко повече от един милион години в Месопотамия внезапно се появиха ранните млекопитаещи, преките потомци на плацентните млекопитаещи - североамериканският тип лемур. Тези подвижни малки създания имаха височина по-малко от метър и макар че им беше несвойствено ходенето на задни крака, лесно заемаха вертикално положение. Те бяха покрити с козина, отличаваха се с живост и кряскаха по маймунски, но за разлика от човекоподобните маймуни бяха плътоядни.

   От всички животни, съществуващи до това време на Земята, представителите на този нов вид притежаваха най-голям мозък спрямо размерите на тялото. Те изпитваха много от чувствата и притежаваха многобройни инстинкти, които по-късно бяха свойствени на първобитния човек. Те бяха крайно любопитни и изразяваха бурна радост в случай на успех в някакво начинание. Бидейки малки същества и притежавайки достатъчно съобразителност, за да разбират опасността за живота в гората, те станаха изключително плашливи, което доведе до вземането на тези разумни мерки за безопасност, които се оказаха крайно важни за оцеляването им. Зараждането на склонността към страх у човечеството води началото си точно от тези дни.

 

   И точно след седемдесет поколения от появата на това ново племе, предшественик на което беше висшият тип лемур, стана ново епохално събитие: внезапното отделяне на прародителите на следващото важно звено в еволюцията на човека на Урантия.

 

   В началния етап от развитието на ранните млекопитаещи, в жилище, устроено на върха на дърво, на една от най-добрите двойки от тези подвижни създания се родиха близнаци - самец и самка. В сравнение със своите предци това бяха наистина красиви малки създания. Почти пълното отсъствие на козина не беше недостатък, тъй като те живееха в топъл и равен климат. Когато тези дечица израснаха, техният ръст беше малко над четири фута. Във всички отношения те бяха по-големи от своите родители; техните крака бяха по-дълги, а ръцете им - по-къси. Те бяха изправено ходещи, а краката им бяха почти толкова пригодени за придвижване, колкото и краката на по-късните човешки раси.

   Тези промеждутъчни млекопитаещи във всички отношения превъзхождаха своите предци. Даже тяхната потенциална продължителност на живота се увеличи приблизително до двадесет и пет години. В новия вид се появиха ред зачатъчни човешки черти.  Тези промеждутъчни млекопитаещи първи демонстрираха ясно изразени строителни наклонности, което се потвърждаваше от тяхното съперничество в устройството както на жилища по дърветата, така и на многотунелни подземни укрития, служещи им като убежища.

   С течение на времето естественото увеличаване на техния брой доведе до опасно съперничество заради храната и половите партньори. Всичко това се изля в серия междуособни войни, които едва не унищожиха целия вид. Тези сражения продължаваха дотогава, докато не остана жива само една група с по-малко от сто екземпляра.

   Закалена в сраженията двойка станаха щастливи родители на близнаци - най-важните и най-значителни животни, които някога са се появявали в света до това време, тъй като те бяха първите представители на новите животни - Приматите, представляващи следващата важна крачка в хода на дочовешката еволюция. Приматите приличаха повече на човека и по-малко на животните, отколкото промеждутъчните предшественици на човека.

 

   И, ето, преминавайки пътя на развитие в течение на почти деветстотин поколения, което обхваща примерно двадесет и една хиляди години от произхода на ранните предшественици на човека, приматите внезапно родиха две изумителни създания - първите истински човешки същества.

 

   Важно събитие през този ледников период стана еволюцията на първобитния човек. Немного на запад от Индия, в района, намиращ се понастоящем под водата, сред потомците на мигриращия в Азия древен североамерикански тип лемур внезапно се появиха млекопитаещите, станали ранните предшественици на човека.

 

   Едновременно с раждането на тези близнаци-примати при друга двойка - изключително изостанали самец и самка от племето на промеждутъчните предшественици на човека с ниско ниво както на умствено, така и на физическо развитие, също се родиха близнаци.Тези изостанали близнаци положиха началото на съвременните човекоподобни маймуни.

 

   Човекът и маймуната са свързани само със своя общ произход от промеждутъчните предшественици на човека - племето, в което стана едновременно раждането и последващото разграничаване на две двойки близнаци: примитивната двойка положи началото на съвременния тип павиани, бабуни, шимпанзето и горилите; на превъзхождащата двойка беше съдено да продължи еволюционната линия, венец на която стана самият човек.