Голямата Вселена

Реалността на Голямата Вселена и на нашата планета

Астрофизика: Сатания и Монматия

    Резюме:

   Сатания се състои от повече от седем хиляди астрономически групи, или физически системи, от които съвсем малко имат произход, сходен с произхода на вашата Слънчева система. Астрономическият център на Сатания е гигантски черен остров на пространството, който - заедно с приближаващите се към него сфери - е разположен недалеч от резиденцията на правителството на системата.

   Сатания не е еднородна физическа система, единна астрономическа единица или организация. Нейните 619 обитаеми свята са разположени в над петстотин различни физически системи.

   Повече от две хиляди ярки слънца изливат светлина и енергия в Сатания, а нашето слънце е блестящо светило от средна величина.

      Нашата Слънчева система  се нарича Монматия и е във състава на Сатания.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Преди 5 000 000 000 години нашето слънце представлявало сравнително изолирано греещо светило, събиращо около себе си почти всичкото намиращо се наблизо пространствено вещество - останки от неотдавнашните пертурбации, съпровождащи неговото собствено раждане. Така локалното пространство било подготвена за уникалното раждане на Монматия към която принадлежи и нашия свят Урантия (Планета Великолепна) или както я наричаме Земя.

  Преди 4 500 000 000 години огромната система Ангона започнала да се приближава към Слънцето. От Слънцето се извличало вещество, което се превръщало в самостоятелни тела, въртящи се в околното пространство. Петте вътрешни и петте външни планети скоро формирали гигантската гравитационна издутина, която Ангона съумяла да извлече от слънцето, докато Сатурн и Юпитер се образували от по-масивните и изпъкнали централни части.

  Ядрата на останалите десет планети, образували се в резултат от кондензацията на газ, скоро достигнали стадия на втвърдяване и започнали да притеглят към себе си все по-големи количества метеоритно вещество, въртящо се в най-близко лежащото пространство.

   Планетите не се въртят около слънцето в екваториалната му плоскост. Те по-скоро се движат в плоскостта на изтичането на слънчева маса, предизвикано от сближаването на Ангона и извършило се под значителен ъгъл спрямо слънчевия екватор.

   Преди 4 000 000 000 години са се формирали системите Юпитер и Сатурн каквито са днес. Преди 3 500 000 000 години добре са се формирали уплътнилите се ядра на останалите десет планети. Преди 3 000 000 000 години слънчевата система функционирала до голяма степен така, както и днес. Тогава нашата  слънчева система била внесена във физическия регистър на Небадон и била наречена Монматия. Преди 2 500 000 000 години планетите значително се увеличили по размер. Урантия представлявала добре развита сфера, масата на която била приблизително една десета част от днешната маса и продължавала бързо да се увеличава за сметка на акрецията на метеорити.