Привет! Вие отворихте документа "Посвещенията на Христос Михаил"

Ако използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на документа, ако използвате бутона TEXT ще отворите документа в pdf формат.

   Резюме:

 

   Явявайки се главата на Вечерните Звезди на Небадон, аз съм изпратен на Урантия от Гавраил, за да разкажа за седемте посвещения на Властелина на Вселената - Михаил Небадонски, а името ми е Гавалия. В своето изложение аз ще се придържам стриктно към ограниченията, наложени ми от моите пълномощия.

 

   Посвещението е неотменим атрибут на Райските Синове на Всеобщия Баща. В своя стремеж да се приближат към жизнения опит на подчинените им живи създания различните категории Райски Синове отразяват божествената същност на техните Райски Родители. Начало на този обичай положи Вечният Син на Райската Тройца, седемкратно посветил се на седемте кръга на Хавона в епохата на възхода на Грандфанда и първите странстващи, пристигащи от времето и пространството. И Вечният Син продължава да посвещава себе си на локалните вселени на пространството в лицето на своите представители - Синовете от категорията на Михаиловците и Авоналовците.

   Смисълът на тези въплъщения като създания се заключава в това, да позволи на такива Създатели да станат мъдри, благожелателни, справедливи и внимателни властелини. Справедливостта е присъща на тези божествени Синове, но опитът от сменящите се едно друго посвещения им придава милосърдна отзивчивост; милосърдието им е свойствено, но подобен опит им позволява да станат милосърдни в нови, допълнителни аспекти. Тези посвещения са последните степени на тяхното образование и подготовка за изпълнението на възвишените задачи, свързани с управлението на локалните вселени в духа на божествената праведност и справедливите решения.

   Синовете-Михаиловци пристъпват към създаването на вселена с чувството на цялостна и справедлива доброжелателност към различните категории създадени от тях същества. Те притежават неизтощимо милосърдие към всички тези разнообразни създания, точно както и жалост към тези, които са се отклонили от пътя, потъвайки в тресавището на собствения си егоизъм. Но вродената справедливост и праведност са недостатъчни за Извечно Древните. Тези триединни управители на свръхвселените никога няма да утвърдят даден Син-Създател като Властелин на Вселена, докато той действително не познае възгледите на своите собствени създания благодарение на фактическия опит, получен в средата на тяхното съществуване в облика на самите тези създания. Така тези Синове стават разумни и внимателни управители; те познават различните групи, които управляват и над които се разпространява тяхната вселенска власт. Благодарение на живия опит те овладяват практическо милосърдие, способност за справедливо съждение и търпение, които се раждат в емпиричното съществуване в облика на създания.

   Понастоящем локалната вселена Небадон се управлява от Син-Създател, завършил своя път на посвещения; милосърдно и справедливо господства този властелин в обширните владения на своята еволюираща и усъвършенстваща се вселена. Михаил Небадонски е 611 121-ото посвещение на Вечния Син на пространствено-времевите вселени и той пристъпи към създаването на вашата локална вселена преди около четиристотин милиарда години. Михаил се подготви за своето първо неизпитано пътешествие - своето първо посвещение, приблизително по това време, когато Урантия започна да придобива своята настояща форма, тоест преди около един милиард години. Неговите посвещения се осъществяваха с интервал от приблизително сто и петдесет милиона години и последното от тях премина на Урантия преди деветнадесет столетия.

 

   Аз пристъпвам към излагането на същността и характера на тези посвещения в тази степен, в която ми позволяват моите пълномощия...