Голямата Вселена

Идея, Архитектура, Дизайн, Технология на Голямата Вселена

Акценти: Вечния остров на Рая

Резюме:

 

Горен Рай - поглед отгоре

PD. Присъствието на Божествата

MHS. Най-Святата Сфера

HD. Святата Област

 

PP. Периферен Рай

Част от периферната повърхност на Рая е заета от полетата за излитане и кацане, предназначени за приемане и изпращане на различните групи духовни личности.

 

      Портал. Има точно 7 портала разположени срещу седемте свръхвселени. Тези портали остават затворени за същества със статус по-нисък  от Синовете-Създатели или други Райски Синове, докато самият  Управляващ Силата не погледне заявката и той я одобри, като говори със Синът-Създател от локалната вселена, откъдето е това същество. След това прочита искането за влизане от документа, който носи съществото, подписан от  Извечно Древните. Ако всичко е наред съществото влиза в Портала на свещените числа.

   Порталът на свещените числа е предверие, в което всеки трябва да влезе за пречистване (пречистване и подготовка на порталната камера). Когато се пречисти, съществото влиза в камерата на портала.

   Порталната камера е изпълнена с газове и други остатъци от пречистването в Портала на свещените числа.  Ако честотата на съществото съвпада с честотите избрани от Създателя за тази Свръхвселена, то е отведено до врата на съответния портал.  Номерът на портала съответства на произхода на същността от свръхвсесена със същия номер и език. След което съществото се въвежда в периферния рай. За да се направи това, трябва да присъства първичен супернафим, защото само те знаят кодовете, необходими за да се премине през тази и още няколко врати. И това вече настина е Райския остров.

 

Долен Рай - поглед отдолу

A. Зона на Безкрайността. Направо под мястото, на което е разположена Троицата, в централната част на долния Рай, се намира неизвестната и неразкрита Зона на Безкрайността.

B. Безименна област

 

   Зона контролираща пространствения потенциал и силата-енергия:

C1. Вътрешната зона на този силов център действа очевидно като гигантско сърце, чиито съкращавания изпращат потоци енергия дори към най-отдалечените граници на физическото пространство. Тя направлява и модифицира сили-енергии, но едва ли ги привежда в движение. Присъстващото в реалността и създаваното от тази изначална сила напрежение-присъствие се проявява доста появно в северния край на Райския център, отколкото в южните региони; тази разлика е постоянна. Изначалната сила на пространството изглежда постъпва на юг и изтича на север в резултат от действието на неизвестна циркулационна система, изпълняваща функция във връзка с разпространяването на този основен вид сила-енергия. От време на време възникват забележими колебания и в напрежението в източно-западно направление. Силите, излъчвани от тази зона, не реагират на въздействието на наблюдаемата физическа гравитация, но винаги се подчиняват на гравитацията на Рая.

C2. Средната зона на силовия център непосредствено обкръжава вътрешната зона. Средната зона явно е статична, ако пренебрегнем нейното разширяване и съкращаване в три цикъла на активност. Най-слабата от тези пулсации става в източно-западно направление, следващата по сила - в северно-южно, като в същото време най-мощното общо разширяване и свиване се извършва по всички направления. Функцията на тази средна зона така и не получи определение, но най-вероятно тя има отношение към взаимното съгласуване на вътрешната и външните зони на силовия център. Мнозина смятат, че средната зона е механизъм за управление на промеждутъчното пространство или зоните на покой, които отделят следващите едно след друго пространствени нива на мирозданието; но няма нито свидетелство, нито откровение, което да потвърждава това. Нашето предположение се основава на знанието, че тази средна зона има някакво отношение към функционирането на механизма на ненаситеното пространство на мирозданието.

C3. Външната зона е най-големият и най-активен от трите концентрични елипсовидни пояси на неотъждествения космически потенциал. Тази област е арена на невъобразими дейности - центърът, където се събират всички излъчващи контури, устремяващи се в пространството по всички направления до външните граници на седемте свръхвселени и отиващи още подалеч, пресичащи колосалните и непостижими пространства на външния космос. Даденото космическо присъствие е съвършено неличностно независимо от това, че по някакъв неразкрит начин то явно косвено се подчинява на волята и разпореждането на безкрайните Божества, действащи като Троицата. Смята се, че тук се намира централната точка на съсредоточаване, Райският център на космическото присъствие на Безусловния Абсолют.