Привет! Вие отворихте документа "Еволюционните раси"

Ако използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на документа, ако използвате бутона TEXT ще отворите документа в pdf формат.

   Резюме:

  Урантия e свят на експериментален живот, с разработени 28 модифицирани свойства. Не изпускайте от внимание този факт, че ние бяхме изпратени на Урантия като на планета за експериментален живот. Тук ние предприехме своя шестдесети опит да модифицираме и по възможност да усъвършенстваме сатанийския вариант на небадонските модели живот.  Урантийския тип живот е резултат от 500 000 експеримента и 100 000 химически реакции. От времето на имплантацията на живота на Урантия Носителите на Живота се занимаваха с подобряването на този метод за заздравяване.

   Урантийският експеримент се отличаваше с много уникални особености. Но двата най-важни епизода станаха появата на андонитите до възникването на шестте цветни раси и последващата едновременна поява на сангикските мутанти в едно семейство. Урантия е първият свят в Сатания, където шестте цветни раси произлязоха от едно и също човешко семейство. Обикновено те представляват разнообразни клонове, възхождащи към независимите мутации в пред-човешките животински популации, и като правило се появяват на земята по една в течение на дълги периоди от време, започвайки с червения човек и достигайки през останалите цветове до индиговия.

   Друго значимо отклонение от нормата стана късното пристигане на Планетарния Принц. Като правило пристигането на Принца приблизително съвпада с развитието на волята. И ако това беше така, то Калигастия би могъл да пристигне на Урантия още по време на живота на Андон и Фонта, а не почти петстотин хиляди години по-късно - едновременно с възникването на шестте сангикски раси.

   Действията на Носителите на Живота на Урантия по усъвършенстването на прототипите на живота в Сатания неизбежно доведоха до създаването на много, външно безполезни, промеждутъчни форми на живот, но вече извлечената благодарение на тях полза е достатъчна за това, за да оправдаят урантийските модификации на стандартните модели на живот.

   От времето, когато животното се превръща в човек, който е способен да избира поклонението пред Създателя, и до пристигането на Планетарен Принц смъртните волеви създания се наричат първобитни хора. Съществуват шест основни типа или раси първобитни хора и тези раси последователно се появяват по реда на цветовете на спектъра, започвайки от червения човек. Продължителността на времето, което се изразходва за тази еволюция на първобитния живот, се колебае в широки предели в различните светове - от сто и петдесет хиляди години до повече от един милион урантийски години.

 

   Преди 500 000 години бадонанските племена, обитаващи в планинския район на северозапад в Индия, бяха въвлечени в още една мащабна расова битка. Тази жестока война продължаваше повече от сто години и когато битката завърши, живи останаха само около сто семейства. Но тези оцелели хора бяха най-разумните и перспективни от всички живеещи в това време потомци на Андон и Фонта.

   И ето, в сред тези високопланински бадонити стана ново и изключително събитие. Мъж и жена, живеещи в североизточната част на обитаемото в това време възвишения, внезапно започнаха създават необичайно разумни деца. Така се появи Сангикското семейство - предшествениците на всичките шест цветни раси на Урантия. Тези деветнадесет на брой сангикски деца не само превъзхождаха своите връстници по умствени способности; тяхната кожа притежаваше уникалната способност да се оцветява в определен цвят при попадане върху нея на слънчева светлина. Сред тези деветнадесет деца пет бяха червени, две оранжеви, четири жълти, при две кожата имаше зелен цвят, при четири - син, и още при две - индигов. Едновременната поява на всичките шест раси на Урантия, при това в едно семейство, беше крайно необичайно явление за Сатания.

   Когато цветното потомство на сангикското семейство започна да се разраства и да търси път за проникване на прилежащите територии, настъпващият на юг пети ледник - третият в геоложката хронология - вече се придвижи далеч в дълбините на Европа и Азия.  Почти 100 000 години тези сангикски народи се разпространяваха около предпланините, в голяма или малка степен смесвайки се един с друг, независимо от специфичната, макар и етествена антипатия, която веднага възникна между различните раси.

 

   Жълтата раса продължаваше да заема централните региони на Източна Азия. В количествено отношение от всички цветни раси тя се запази най-добре от всички.  Червената, зелената и оранжевата раси почти се самоунищожили във войни.

 

   Сангикските племена, особенно сините човеци, отидоха в Европа, смесиха се с неандерталците и се разпространиха от Англия до Индия. По време на следващия междуледников период тази нова неандерталска раса се разпространи от Англия до Индия.

   Всички опити за установяване степента на родство на съвременните народи със сангикските племена трябва да отчитат настъпващите впоследствие подобрения на расовите признаци в резултат от привнасянето на адамическа кръв. Индиговите племена последни от сангикските народи мигрираха от своя изходен център за разселване на расите.

 

   Кроманьоидния син човек. Древните културни центрове на синия човек се разполагаха край всички европейски реки, но само Сома тече днес по това русло, по което течеше и в доледниковия период.  Още преди 35 000 години европейските сини раси представляваха крайно смесени хора с наследствени признаци както на червената, така и на жълтата раси, докато по атлантическото крайбрежие и в тези региони, където понастоящем се намира Русия, те асимилираха значително количество андонитска кръв, а на юг се смесиха с обитателите на Сахара.

   Тези мащабни и относително внезапни климатични изменения принудиха европейските раси, занимаващи се с лов в открити пространства, да преминат към скотовъдство и до известна степен - към риболовство и земеделие. Макар че тези промени доведоха до успехи в културата, те се изразиха в известна биологична деградация.

 

   Упадъкът на културата продължаваше, докато тя не получи свежо подкрепление от изток, когато - в резултат на последното и масово нахлуване на месопотамци, премина по цяла Европа, като бързо погълна кроманьонците и положи началото на цивилизациите на белите раси.