Привет! Вие отворихте документа "Расите на Урантия след втората градина"

Ако използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на документа, ако използвате бутона TEXT ще отворите документа в pdf формат.

   Резюме:

   Расово и културно разпространение

   В продължение на почти 30 000 години вторият Едем беше люлката на цивилизацията. Месопотамия стана крепост на адамическите народи, откъдето техните потомци се отправяха към най-далечните кътчета на света и по-късно, сливайки се с нодитските и сангикски племена, станаха известни като андити. Излезлите от този район мъже и жени положиха началото на събитията на историческата епоха и ускориха невероятно културния прогрес на Урантия.

   Освен това Адам и Ева привнесоха много ценни неща в социалния, нравствения и интелектуалния прогрес на човечеството - развитието на цивилизацията необичайно се ускори благодарение на присъствието на неговото потомство. Но като цяло преди 35 000 години нивото на културата в света оставаше ниско. С изключение на няколкото центъра на цивилизацията, планетата изнемогваше под бремето на варварството.

 

   Адамити

   Адам и Ева оставиха след себе си неголямо, но могъщо потомство и небесните наблюдатели на Урантия с вълнение чакаха да разберат как ще се справят тези потомци на заблудилите се Материален Син и Материална Дъщеря. Но около 19-то хилядолетие преди н.е. адамитите бяха истинска нация, обединяваща четири и половина милиона души, и към това време милиони от техните потомци вече се бяха слели със съседните народи.

   Преди около 25 000 години много от чистокръвните адамити вече преминаха значителна част от своя път на запад. С проникването в северна посока в тях оставаше все по-малко от кръвта на Адам, докато - в периода на заселване на Туркестан, те не се смесиха изцяло с другите раси, особено с нодитите. Само малцина чистокръвни представители на виолетовата раса достигнаха дълбините на районите на Европа и Азия.

 

   Андити

   Най-древните андитски народи се появиха преди около 25 000 години в регионите, прилежащи към Месопотамия, и се състояха от смес на адамити с нодити. Андитите бяха най-добрите от смесените човешки племена, появили се на Урантия след чистокръвната виолетова раса. Културата на втората Градина се запази 20 000 години, но тя преживяваше упадък, докато - приблизително 15 000 преди н.е. - възраждането на сифитското свещенство и управлението на Амосад не положиха началото на славна епоха. Андитите подобрили цивилизациите на Туркестан, Европа, Китай и Индия. Някои достигнали Япония, Тайван и Малайзия.

   Наводнения в Месопотамия в периода на живота на Ной, завършили разрушението на цивилизацията на андитите и разрушили втората градина.

   Когато последното разсейване на андитите подкопа биологичната основа на цивилизацията в Месопотамия, неголяма част от тази високоразвита раса остана в своята родина недалеч от устието на реките. Това бяха шумери и към 6 -то хилядолетие преди н.е. по своя произход те станаха предимно андити, макар че характерът на тяхната култура имаше ярко изразени нодитски черти и те се придържаха към древните традиции на Далматия.

 

   Смесени раси

   На ранния етап на еволюцията на урантийските раси съществуваха пет изначални типове строеж на скелета:

1. Андоничен - коренните обитатели на Урантия.

2. Първичен сангикски - червената, жълта и синя раси.

3. Вторичен сангикски - оранжевата, зелена и индигова раси.

4. Нодити - потомците на далматийците.

5. Адамити - виолетовата раса.

 

   Изследванията на строежа на скелета ще покажат, че понастоящем човечеството се подразделя приблизително на три класа:

1. Европеиден: андитски вариант на смесване на нодитите с адамити, видоизменен от първичните и (някои) вторични сангикски примеси и съществено привнасяне на андоническа кръв. В тази група влизат западните бели раси наред с някои индийски и урало-алтайски народи. Обединяващ фактор за тази група е голямата или малка пропорция андитска наследственост.

2. Монголоиден: първичен сангикски тип, включващ изначалните червена, жълта и синя раси. Към тази група се отнасят китайците и америндите. В Европа монголоидният тип беше видоизменен от смесването с вторичните сангикски раси и андонитите и в още по-голяма степен - от привнасянето на андитската кръв. В тази класификация влизат малайците и другите народи на Индонезия, макар че те съдържат висок процент от вторичните сангикски раси.

3. Негроиден: вторичен сангикски тип, изначално включващ оранжевата, зелена и индигова раси. Негрите са най-добър пример за този тип, който се среща по цяла Африка, Индия и Индонезия, където обитаваха вторичните сангикски раси.

 

   Сега в света няма чисти раси. От числото на изначалните еволюционни цветни раси в света се запазиха само две - жълтата и черната, но и тя включва в себе си много от кръвта на изчезналите цветни народи. Макар че така наричаната бяла раса основно произлезе от древния син човек, тя в по-голяма или по-малка степен е смесена с всички раси, което в значителна степен е вярно и за червения човек в Америка.