Привет! Вие отворихте документа "Вселената на Вселените"

Ако използвате бутона Play ще чуете аудиозаписа на документа, ако използвате бутона TEXT ще отворите документа в pdf формат.

   Резюме:

 

   Огромността на сътвореното от Всеобщия Баща е отвъд обсега, който може да бъде осъзнат от крайното въображение; грандиозността на главната вселена изумява дори съществата от моята категория. Но смъртният разум е способен да си изясни много аспекти на плана и устройството на вселените; можете да се запознаете с тяхната физическа организация и удивително управление; можете да научите много за различните групи разумни създания, населяващи седемте свръхвселени на времето и централната вселена на вечността.

 

   По принцип, тоест в потенциала на вечността, ние представяме материалното като безкрайно, тъй като Всеобщият Баща е действително безкраен; но докато изучаваме и наблюдаваме общото материално творение, ние разбираме, че във всеки конкретен момент от времето то е ограничено, макар че за вашия краен разум то е относително безкрайно, практически безгранично.

 

   Изучавайки физическите закони и наблюдавайки звездните светове, ние се убеждаваме, че безкрайният Създател все още не се е проявил в цялата пълнота на космическо изражение и че значителна част от космическия потенциал на Безкрайния все още е заключена в него самия и неразкрита. За създадените същества главната вселена може да изглежда практически безкрайна, но тя далеч не е завършена; все още съществуват физически граници на материалното творение и продължава емпиричното разкриване на вечния замисъл.

 

   Пространството не е безкрайно, макар че то води своето начало от Рая; не е абсолютно, тъй като е наситено от Безусловния Абсолют. Ние не знаем абсолютните предели на пространството, но ние знаем, че абсолютът на времето е безкрайност.

   Подобно на пространството, времето е дар от Рая, но не в пряк смисъл, а само опосредствано. Времето възниква по силата на движението, а също и затова, защото на разума е присъщо чувството на последователност. От практическа гледна точка движението е неотделимо от времето, но не съществува универсална единица на времето, основана на движението; за такава произволно е приет стандартният ден на системата Рай-Хавона. Всеобхватният характер на респирация на пространството изключва нейното локално значение като източник на времето.

   Времето и пространството са неотделими само в пространственовремевите творения - седемте свръхвселени. Извънвремевото пространство (пространство без време) теоретически съществува, но единственото извънвремево място е областта на Рая. Извънпространственото време (време без пространство) съществува в действието на разума на нивото на Рая.