Привет! Вие отворихте документа "Арката на безкрайността"

   Това е рядко описание на това как Раят уведомява останалата част от Главната Вселена, че е Безкраен и следователно не може да се наблюдава от материалните сектори на времево-пространствените зони извън Хавона. Стена от тъмни гравитационни тела защитава Рая от директния изглед на телескопите от Земята или Урантия, както наричаме земята в наши дни.

      За обикновения човек началният абзац няма смисъл, но е правилен за по-високите нива на администрацията на Вселената, за да се поддържа контрол върху множеството проявления на енергия и светлина. Рейсън е Син-повелител с особен интерес към материята и как тя се проявява. За да разбере материята в нейната безкрайност, читателят трябва да проумее, че безкрайността трябва да се прояви по някакъв начин в материалните обекти. За да направи това централният контрол на Вселената, който наричаме Рай, той може и има силата да контролира всичко, но не може да прояви всички неща до нивото на човешко същество, тъй като ние сме най-ограниченият тип създания познаващи Бога.

   Схемата горе е разрез точно по средата на Рая. Той произвежда материята и всичко останало от собствения си енергиен генератор (не е показан на схемата), разположен в Nether Paradise (мрежата на Рая).  Той е там, за да достави елементи в Космоса като галактики, планети и тъмни космически тела, а също и да предотврати катастрофални сблъсъци. Те се случват така или иначе. Създадени са специални същества, толкова могъщи, че да влязат в тези огнени бури и да ги укротят. Вечните божества населяват онези монолити, върху които можем да общуваме в Космоса, с живи и учещи се същества, работещи за разбиране на тяхната същност чрез развиване на идеята за наука и идеята за транссубстанциация.

   Централната вселена (Системата Рай-Хавона) контролира всички нива на реалност чрез техните безкрайни връзки. Реалностите са само три. И трите са опитни. Само Божествата могат да се измъкнат извън тези емпиричните реалности.

 

   Основните класификации са:

1 = Време и Пространство. Начала и Краища.

2 = Абсонит. Той взема това, което се е развило във времето, възпроизвежда го като вмъква подобрения. Абсонит. Просто трябва да го запомните.

3 = Абсолютно. Това идва след ерата на абсонитите. Тогава Времето ще е около една трета преживяно, преди да приключи. Абсонитът ще отнеме десет пъти повече от времето, необходимо за приключване. Абсолютите са части от Безкрайността, преживявани от усъвършенствани хора.  Те преминават през две вселенски епохи на обучение. След това е последната емпирична епоха на Вселената, Епохата на Абсолютната Вселена.

 

   Схемата горе обяснява как Раят възниква, за да преодолее диференциала на пространството и времето. Пространството, но не и времето, е на всички нива на реалност, с изключение на Контролната Вселена (Системата Рай-Хавона) в центъра на всички неща. Там пространството липсва и за времето никога не се говори.

    Раят има функционални цели за цялата Главна Вселена. Главната Вселена никога не пропуска нищо, от което се нуждае, за да проектира реалността поне в седем различни версии. Има три, които са основните. Но има още четири междинни, които са стъпалата в една от трите. С други думи, материята се смесва с духа, за да образува нещо повече от молекули и атоми, но това не е нито цялата материя, нито целият дух, нито всичко виждано, дори когато повечето от трите реалности са еволюирали. Абсолютите - всичките седем от тях - могат да бъдат всeвиждащи,  но не и останалите от нас (райските синове), защото за да научи това са необходими повече от три вселенски епохи. „Всевиждащото“ съществува в онези, които са се самопричинили.

    Всички тези нива на реалност с техните странни практики и проявления са етапи, водещи към това да се чувстваме комфортно да живеем някой ден като трансформиран човек в някакво трансцендентно абсолютно същество.