Голямата Вселена

Реалността на Голямата Вселена и на нашата планета

Динамичен дизайн

   Докато пространственият заряд на универсалната сила е еднороден и недиференциран, организацията на енергията, проявила се в материя, е свързана с концентрацията на енергия в дискретни маси с пределни размери и устойчиво тегло - точна реакция на гравитацията.

    Локалната, или линейна, гравитация започва да действа в пълна мяра с появата на атомната организация на материята. Доатомната материя показва слаба реакция на гравитацията при активация с рентгенови лъчи и други аналогични енергии, но свободни, неприкрепени и незаредени частици електронна енергия или свободни ултиматони не се подлагат на измеримото въздействие на линейната гравитация.

   Ултиматоните функционират посредством взаимно притегляне, реагирайки само на кръговата гравитационна тяга на Рая. Не притежавайки реакция на линейната гравитация, те по такъв начин се удържат във всеобщия пространствен дрейф. Ултиматоните са способни да увеличават скоростта на въртене до появата на частични антигравитационни свойства, но те не могат без помощта на организаторите на силата или управляващите енергията да достигат критична скорост на деиндивидуализация, връщане към стадия на силовата енергия. В естествени условия ултиматоните се освобождават от статута на физическо съществуване едва тогава, когато участват в окончателното разрушаване на изстинало и умиращо слънце.

    Преминавайки през много стадии на физическа активност, ултиматоните, неизвестни на Урантия, забавят своето движение, докато не достигнат такава енергия на въртене, която е предпоставка за образуване на електрони. Ултиматоните притежават три разновидности на движение: взаимно съпротивление на космическата сила, индивидуално въртене с потенциална способност за антигравитационно действие и вътрешноелектронни междупозиционни премествания на сто взаимосвързани ултиматона.

   Взаимното притегляне удържа сто ултиматона в състава на електрона; и в типичния електрон винаги присъстват не повече и не по-малко от сто ултиматона. Загубата на един или повече ултиматона не разрушава типичната електронна цялостност, пораждайки една от десетте видоизменени форми на електрона.

   Ултиматоните не описват орбити и не се въртят по окръжности в пределите на електроните, а се разпространяват или натрупват в съответствие със своите осеви скорости на въртене, което определя различните размери електрони. Освен това тази същата електронна скорост на осево въртене обуславя отрицателни или положителни реакции на няколко типа електронни единици. Като цяло разделянето или съединяването на електронна материя, точно както и електрическата диференциация на отрицателно и положително заредените тела на енергия-материята, се извършва вследствие различните функции, които осъществяват взаимовръзка на образуващите тази материя ултиматони.

       Протон

       Неутрон

       Мезон

 

 Z1. Първа енергийна зона - най-близко до ядрото

 Z2. Втора енергийна зона

 Z3. Третата енергийна зона

 Z4. Четвърта енергийна зона - най-далече от ядрото

   Строежът на атомите е такъв, че да удържат ядрото не биха могли нито електрическите, нито гравитационните сили. Целостността на ядрото се поддържа от двустранната свързваща функция на мезона, който е в състояние да обедини заредените и незаредените частици благодарение на превъзхождаща масово-енергийна способност, а също и на още една своя функция, която кара протоните и неутроните постоянно да си сменят ролите. Мезонът довежда до това, че електрическият заряд на ядрените частици непрестанно преминава от протони към неутрони. В течение на една безкрайно малка част от секундата дадената ядрена частица е зареден протон, в течение на следващата - незареден неутрон. И тези редувания на енергийния статут се извършват така невероятно бързо, че електрическият заряд се лишава от всякаква възможност да действа като частица „енергоносител“, което в огромна степен спомага за ядрената стабилност на атома.

   Строежът на цялата материя е аналогичен на строежа на Слънчевата система. В центъра на всяка най-малка енергия на вселената се намира относително стабилна, сравнително неизменна ядрена част от материалното битие. Тази централна частица е снабдена с трояка

възможност за проявление. Около енергийния център в безкрайно изобилие,

но по-неустойчиви орбити кръжат енергийни частици, смътно напомнящи планети,

които - подобно на вашата Слънчева система - обкръжават слънцето на някаква

звездна група.

   Вътре в атома електроните се въртят около централен протон, имайки

толкова свободно място, колкото имат планетите, въртящи се около слънцето

в пространството на слънчевата система.

   Както осевото въртене на електроните, така и орбиталните скорости на

въртене около атомното ядро се намират отвъд пределите на човешкото

въображение, а да не говорим пък за скоростите на съставляващите

ги ултиматони. Положително заредените частици на радия излитат в

пространството със скорост хиляда и шестотин километра в секунда,

докато отрицателно заредените частици достигат скорост, близка до

скоростта на светлината.

   Тридесетте орбитални електрона, намиращи се в самите дълбини

на атома, притежават индивидуален характер, но техните енергийни

системи проявяват тенденция към взаимопроникване, простирайки

 се от един електрон до друг и практически от една орбита до друга.

   Следващите тридесет електрона образуват второто семейство или

енергийна зона и притежават по-развита индивидуалност, представлявайки

всъщност веществени тела, имащи по-голям контрол над своите енергийни

 системи.

   Следващите тридесет електрона - третата енергийна зона, са още повече

индивидуализирани и се въртят по по-явни и определени орбити. Последните

 десет електрона, присъстващи само в десетте най-тежки елемента, притежават

достойнството на независимостта и по силата на това са способни с по-голяма

или по-малка лекота да се освобождават от контрола на майчиното ядро.

При минимални колебания на температурите и налягането членовете на тази

четвърта и най-отдалечена група се освобождават от властта на централното ядро,

което се потвърждава от спонтанното разрушаване на урана и родствените му елементи.

   Първите двадесет и седем атома, съдържащи от един от двадесет и седем орбитални електрона, е по-лесно да бъдат разбрани, отколкото останалите. От двадесет и осмия и по-нагоре ние се сблъскваме с все по-голяма непредсказуемост на предполагаемото присъствие на Безусловния Абсолют. Но отчасти тази непредсказуемост на електроните се обяснява с различните скорости на въртене на ултиматоните около своята ос и необяснената тенденция на ултиматоните да се „натрупват на куп“. Различните свойства на електроните се обясняват също така и с действието на други фактори: физически, електрически, магнитни и гравитационни. Затова в това, което се отнася до предсказуемостта, атомите са сходни със съществата. Статистиките могат да провъзгласяват закони, управляващи голям брой атоми или същества, но не за всеки отделен атом или същество.

Схемата е само информативна - не отговаря на мащаба, нито на въртенето и скоростите

   Строежът на цялата материя е аналогичен на строежа на Слънчевата система. В центъра на всяка най-малка енергия на вселената се намира относително стабилна, сравнително неизменна ядрена част от материалното битие. Тази централна частица е снабдена с трояка

възможност за проявление. Около енергийния център в безкрайно изобилие,

но по-неустойчиви орбити кръжат енергийни частици, смътно напомнящи планети,

които - подобно на вашата Слънчева система - обкръжават слънцето на някаква

звездна група.

   Вътре в атома електроните се въртят около централен протон, имайки

толкова свободно място, колкото имат планетите, въртящи се около слънцето

в пространството на слънчевата система.

   Както осевото въртене на електроните, така и орбиталните скорости на

въртене около атомното ядро се намират отвъд пределите на човешкото

въображение, а да не говорим пък за скоростите на съставляващите

ги ултиматони. Положително заредените частици на радия излитат в

пространството със скорост хиляда и шестотин километра в секунда,

докато отрицателно заредените частици достигат скорост, близка до

скоростта на светлината.

   Тридесетте орбитални електрона, намиращи се в самите дълбини

на атома, притежават индивидуален характер, но техните енергийни

системи проявяват тенденция към взаимопроникване, простирайки

 се от един електрон до друг и практически от една орбита до друга.

   Следващите тридесет електрона образуват второто семейство или

енергийна зона и притежават по-развита индивидуалност, представлявайки

всъщност веществени тела, имащи по-голям контрол над своите енергийни

 системи.

   Следващите тридесет електрона - третата енергийна зона, са още повече

индивидуализирани и се въртят по по-явни и определени орбити. Последните

 десет електрона, присъстващи само в десетте най-тежки елемента, притежават

достойнството на независимостта и по силата на това са способни с по-голяма

или по-малка лекота да се освобождават от контрола на майчиното ядро.

При минимални колебания на температурите и налягането членовете на тази

четвърта и най-отдалечена група се освобождават от властта на централното ядро,

което се потвърждава от спонтанното разрушаване на урана и родствените му елементи.

   Първите двадесет и седем атома, съдържащи от един от двадесет и седем орбитални електрона, е по-лесно да бъдат разбрани, отколкото останалите. От двадесет и осмия и по-нагоре ние се сблъскваме с все по-голяма непредсказуемост на предполагаемото присъствие на Безусловния Абсолют. Но отчасти тази непредсказуемост на електроните се обяснява с различните скорости на въртене на ултиматоните около своята ос и необяснената тенденция на ултиматоните да се „натрупват на куп“. Различните свойства на електроните се обясняват също така и с действието на други фактори: физически, електрически, магнитни и гравитационни. Затова в това, което се отнася до предсказуемостта, атомите са сходни със съществата. Статистиките могат да провъзгласяват закони, управляващи голям брой атоми или същества, но не за всеки отделен атом или същество.